И не, че с раните си тежки свиквам...
И не, че с раните си тежки свиквам -
те от любов ме водят към познание.
На всяка остра болка не откликвам
отпушил в себе си негодувание.
Не го приемам като наказание
житейското си поприще оскъдно.
Отново и отново упование
разказва ми за щастието бъдно.
Не може да съм влюбен безразсъдно,
защото вярвам в твоята магия.
Душата ми изпълва обич плътно
и в ден красив блаженство ще открия.
Докато стигна нежният ти цвят
трънак до време ще е моят ад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
