16.10.2018 г., 16:51

И не спира дъжда...

652 4 6

Аз посредствен съм мъж. 

Мен не ме забелязват. 

От очите ми – дъжд. 

(все сълзи, но напразно).

 

И не съм атрактивен. 

Нямам грам красота. 

Пиша влюбени стихове. 

На кило. От душа̀...

 

Тя тежи ми ужасно, 

а доскоро летеше. 

В мен отдавна е тясно. 

От сърцето е. Пречи. 

 

Ти не ме пожелавай. 

Мен ме дяволи гонят. 

И не ми обещавай. 

Много, много те моля!... 

 

Аз посредствен съм мъж. 

С поетични мечти.  

И не спира дъжда. 

Той попива във стих... 

 

Danny Diester 

19.06.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След такъв дъжд обикновено се появява дъга. Оглеждай се. И както винаги, много ми допадна стихът ти, Дани! Поздрави!
  • И дъждовните периоди имат край.Като грейне слънцето и залудуват хормоните изобщо не се съобразяват с външният ти вид.А ти си пиши!
  • Красива тъга. По мъжки поднесена.
  • Въздъхвам заедно с теб...
    Почувствах болката...
  • Прекрасно е.Красотата...Тя е вътре във нас....стига да бъде видяна.Поздравления.!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....