И нека
...
И нека се стопи, и този грях,
полегнал нежно в скута на мъглата,
а след това по релсите на влак
да си замине с есенния вятър.
След него ще полегне във пръстта
мелодия, написана за вярност,
а отстрани повехнала страстта
ще чака вест от следващата младост.
Когато се стопи и този грях,
ще се прекръсти всяка изневяра,
а имената, станали на прах,
ще полетят към следващата гара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
