...
И нека се стопи, и този грях,
полегнал нежно в скута на мъглата,
а след това по релсите на влак
да си замине с есенния вятър.
След него ще полегне във пръстта
мелодия, написана за вярност,
а отстрани повехнала страстта
ще чака вест от следващата младост.
Когато се стопи и този грях,
ще се прекръсти всяка изневяра,
а имената, станали на прах,
ще полетят към следващата гара.
© Анастасия All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
