31.03.2023 г., 15:14 ч.

И нека бъде, Господи, април! 

  Поезия
169 1 2

И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, АПРИЛ!

 

… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,

да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,

да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,

и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика,

да рушна с клечка купчинката пръст, доде мравунячето се събуди,

 

да знам, че никъде околовръст такива – като мене! – няма луди,

нали до днес живях недраг-немил, додея ми да скитам през бодили,

и нека бъде, Господи, април! – отново да се видя – див и силен,

да пея пак на птичия език! – и нека небесата греят – звездни.

Когато пролетта на хвърлей вик пред нас отваря светлите си бездни.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??