DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 242
19.03.2019 г., 9:51 ч.

И ние сме самоуки в песента 

  Поезия » Философска
526 2 4

Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.

С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за

вчера, днес и утре.

А припевът, припевът е тишина -

от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда,

под дъжда – усмивката на дъгата пред света.

Едно перце от гълъб гонено от бури долита и

в шепите ми пада. И всяка линия от тях е пътят

за оттатък – звукът притиснат между думи,

погален нежно от южен вятър.

Сърцето е с безброй акорди, които се надбягват лудо

по пързалката в живота и отлитат като цвят глухарче

в песен - навярно много преди нас изпята.

И ние сме самоуки в песента, която след всяка пролет

ражда – Лято!

19.03.2019г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, така е, Райна! Няма как от някой да научим живота, няма как...Ние растем и се променяме в движение и чрез изборите си диктуваме съдбата си...А, грешките които правим са нашите уроци- по Пътя. И ако не ги научим по лесния начин, се налага да ги научим по - трудния!
    Благодаря ти за милите думи и за усета, с който ме разбираш....Прегръдка!
  • " шепите ми пада. И всяка линия от тях е пътят
    за оттатък" Много казваш и с много чувство, Доре....Няма как от някой да научим живота, нали?! Всичкото ни щастие и развитие е в движение!
  • Благодаря Ви, Искра и Младен! Вашето присъствие ме радва!
  • Много поезия има тук. Поздравление, Дора!
Предложения
: ??:??