И ние сме самоуки в песента
Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда,
под дъжда – усмивката на дъгата пред света.
Едно перце от гълъб гонено от бури долита и
в шепите ми пада. И всяка линия от тях е пътят
за оттатък – звукът притиснат между думи,
погален нежно от южен вятър.
Сърцето е с безброй акорди, които се надбягват лудо
по пързалката в живота и отлитат като цвят глухарче
в песен - навярно много преди нас изпята.
И ние сме самоуки в песента, която след всяка пролет
ражда – Лято!
19.03.2019г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
