И никой друг не ми е мил
Щом цъфне дъхавия глог
и в миг надеждата ме сгрее,
наливат плодчетата сок,
а моят дух пак клет се рее...
Не спира, идва като сън
тъгата ми - така горчива...
Елф някакъв ли пее вън?
Желая го, но тъй не бива...
И никой друг не ми е мил,
как искам с чар да го обая...
Дали той в себе си е скрил
копнеж за мен? - О, аз не зная!
От снопче влюбени лъчи
аз нека бъда заслепена...
То за какво са ми очи,
ако ще бъда уязвена...
© Светла Асенова Всички права запазени
Благодаря ти!