И никой друг не ми е мил
И никой друг не ми е мил
Щом цъфне дъхавия глог
и в миг надеждата ме сгрее,
наливат плодчетата сок,
а моят дух пак клет се рее...
Не спира, идва като сън
тъгата ми - така горчива...
Елф някакъв ли пее вън?
Желая го, но тъй не бива...
И никой друг не ми е мил,
как искам с чар да го обая...
Дали той в себе си е скрил
копнеж за мен? - О, аз не зная!
От снопче влюбени лъчи
аз нека бъда заслепена...
То за какво са ми очи,
ако ще бъда уязвена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
..знам ли