И никой не разбра

Поезия » Философска

1.5K 0 36

Умряла съм

и никой не разбра,

със пълни шепи жито си раздавам,

приемат го с усмихнати лица,

рецептата за спомен им оставям.

И аз се включвам

в тяхната игра,

а те не виждат колко съм умряла,

разбрах, че не е сън това,

а много дълго с мъртви съм живяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

maistora (Красимир Тенев)

С какви живееш - такъв ставаш.
Поздрав!

2010-05-21T18:41:51+03:00
Aleks-Green (Александра)

Въздействащо!

2010-05-20T21:24:26+03:00
Aneta_kz (Анета)

!!!!!

2010-05-15T11:49:23+03:00
Moira (Мойра)

СТРАШЕН СТИХ!!!!!!

2010-05-13T20:31:33+03:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Много хора умират на 20, а ги погребват на 80.Не помня кой го беше казал, но...
Поздрав за стиха!Учудих се, че не съм го видяла до сега, мисля, че съм от живите

2010-05-13T19:27:02+03:00