И няма да сгреша
И няма да сгреша, когато кажа,
че битието е двубой между
живота и смъртта на стража!
И няма да сгреша, когато викна,
че искам да ме бъде, да откликна
на всички вопли и неволи,
на мечти лъжовни и надежди голи!
И няма да сгреша, когато искам
в дланта си малка аз да стискам
на дявола душата черна!
И няма да сгреша, когато плача
за утрото потънало във здрача,
за гълъба, прелитащ покрай мен,
за роза майска във уханен ден!
И няма да сгреша, когато скубя
косите си затуй, че губя
приятели, родина, дом!
Но ще сгреша, когато искам
да бъда Бог, в ръка да стискам
зората, гълъба и рая,
и роза майска, и безкрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
