Заменям една измислена радост
за две сълзи – ама съвсем истински.
К. Кондова
Заменям един тристаен разкош
и няколко шумни съседски скандала
за ветровита и хладна нощ
под завивките на Балкана.
Заменям дузина лъскави рокли
(в комплект с високите токове)
за босоноги кални разходки
сред коприва, домати и моркови...
Заменям трамвайната градска песен
и два претъпкани автобуса,
стига да мога до късна Есен
песента на щуреца да слушам...
И онзи четирдесетинчов екран
за шепа звезди заменям...
Добавям и пълния седмичен план,
за една безгрижна Неделя.
Накрая заменям (без право на връщане!)
една овехтяла любовна история.
За какво ли?
За истинско, нежно прегръщане...
И тук мога да спра да говоря...
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Всички права запазени