23.05.2008 г., 10:24 ч.

И... още нещо 

  Поезия » Любовна
617 0 15
Залезно търкулна се денят.
Слънцето зад хоризонта се изнизва.
И не след дълго ще заспи,
макар за кратко,
но... до повикване.
Очакване за мигове любов...
Ще те дочакам тръпнеща
в нощта, ще те прегърна.
Ръцете ти са хладни.
И докосват ме.
Долавям ритъма на твоето сърце.
Стъмни се вън, а в очите
ми все още светло.
Светлина, дошла със този
толкова очакван миг...
Вълшебство!
Ръцете ти разпръснаха косите ми.
А после бавно ме докосваш.
Пръстите ти в тялото се впиват.
Лицето ти - ах, да, лицето...
Не мога да го видя...
Усещам парещи целувки -
дъх на шоколад и... още нещо.
Сещам се! - това е онзи аромат на
... на теб, примесен с дъх на ароматни свещи
Парфюмът ти... Дали го помня?!
Парфюмни сладострастия...
Потъвам... Повдигни ме нежно...
И две ръце понасят ме...
Нима?! Не, не летя, потъвам
в хладните завивки...
Обсипана с целувките,
които ми изпращаше със смс-и.
Така е по-добре.
Когато ги усещам върху мен.
Треперя... Не, не е студено!
Даже прекалено жежко!
И две ръце по тялото ми
се раздвижиха - за още нещо...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??