Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
21.02.2008 г., 7:19 ч.

И падна мрак... 

  Поезия
905 0 31

         *         *          * 

 

И падна мрак, потече по алеите,

легна между сухата трева,

отидоха в леглата даже феите,

остана само... бледата луна.

Настъпи тишина - измамна,

и само сенки лазеха в стените,

и лампите за миг припламваха,

и сетне гаснеха в очите ми...

И... Тихо е! Самотен, булевардът

поглъща само плахите ми стъпки,

порязана до смърт от алебардата

на мъката, душата ми прокЪрвя...

Вървя... и тихо е, и влажно,

залепват по лицето спомени,

терзания звънят продажно

във сухи сЪлзи неотронени...

Загубих те... ти сля се с тъмнината,

потъна в гърлото на грубия живот,

захапал в зЪбите съдбата си,

загубих пътя  -  няма брод!...

Вървя и губя се сред мрака

на неизвестното, от следващ ден,

погребах те в душата си разплакана,

но... Паметник издигнах ти във мен..

 

А мракът там...

Почиваше в тревата...

 

          *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??