26.11.2008 г., 13:18

***(и пак)

732 0 17

 

и (пак) изтичат дните
между другото и пръстите
скъсяват се крачките
ведно със лъчите
остават... колко...
толкова малко че...
за „после” нищичко не се задържа
(почти)

и (пак) с някой теглиш мелиш и ореш
отдавна впрегнати в пътека обща
за живеене
градиш и дом и свят
даряваш колкото и както имаш
монети топли думи дребни
садиш дърво
децата да са здрави
молба отправяш първо в себе си
свещицата да грее
да те има
да си жив и...

остават само няколко дни до Коледа
когато… ще забравиш (за малко)
после… пак

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...