26 nov 2008, 13:18

***(и пак)

  Poesía
739 0 17

 

и (пак) изтичат дните
между другото и пръстите
скъсяват се крачките
ведно със лъчите
остават... колко...
толкова малко че...
за „после” нищичко не се задържа
(почти)

и (пак) с някой теглиш мелиш и ореш
отдавна впрегнати в пътека обща
за живеене
градиш и дом и свят
даряваш колкото и както имаш
монети топли думи дребни
садиш дърво
децата да са здрави
молба отправяш първо в себе си
свещицата да грее
да те има
да си жив и...

остават само няколко дни до Коледа
когато… ще забравиш (за малко)
после… пак

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....