26 nov 2008, 13:18

***(и пак)

  Poesía
737 0 17

 

и (пак) изтичат дните
между другото и пръстите
скъсяват се крачките
ведно със лъчите
остават... колко...
толкова малко че...
за „после” нищичко не се задържа
(почти)

и (пак) с някой теглиш мелиш и ореш
отдавна впрегнати в пътека обща
за живеене
градиш и дом и свят
даряваш колкото и както имаш
монети топли думи дребни
садиш дърво
децата да са здрави
молба отправяш първо в себе си
свещицата да грее
да те има
да си жив и...

остават само няколко дни до Коледа
когато… ще забравиш (за малко)
после… пак

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...