***(и пак)
и (пак) изтичат дните
между другото и пръстите
скъсяват се крачките
ведно със лъчите
остават... колко...
толкова малко че...
за „после” нищичко не се задържа
(почти)
и (пак) с някой теглиш мелиш и ореш
отдавна впрегнати в пътека обща
за живеене
градиш и дом и свят
даряваш колкото и както имаш
монети топли думи дребни
садиш дърво
децата да са здрави
молба отправяш първо в себе си
свещицата да грее
да те има
да си жив и...
остават само няколко дни до Коледа
когато… ще забравиш (за малко)
после… пак
© Дора Павлова All rights reserved.
