И пак онази същата съм,

каквато ме познаваше,

каквато ме обикна

и каквато ме остави…

а може би и по-добра…

Онази същата, със същите очи,

ръце, крака и може би сърце…

Само че усмивката ми не е същата,

защото ти я караше да не слиза от лицето ми,

правеше я тъй искряща,

тъй любяща

и красиво топлеща…

Сега отново се усмихвам,

но по начин друг

и търся те в сънищата си…

Там да те намеря…

и да се усмихвам дълго аз насън…

И пак онази същата...

изтъкана съм от чувствата 

все още незабравени...