И пак онази същата...
И пак онази същата съм,
каквато ме познаваше,
каквато ме обикна
и каквато ме остави…
а може би и по-добра…
Онази същата, със същите очи,
ръце, крака и може би сърце…
Само че усмивката ми не е същата,
защото ти я караше да не слиза от лицето ми,
правеше я тъй искряща,
тъй любяща
и красиво топлеща…
Сега отново се усмихвам,
но по начин друг
и търся те в сънищата си…
Там да те намеря…
и да се усмихвам дълго аз насън…
И пак онази същата...
изтъкана съм от чувствата
все още незабравени...
© Силвия Маркова All rights reserved.
