bojilova1 (Петя Божилова) 4 октомври 2010 г., 19:16

,,...И пак ще си сама, а ще е есен...“ 

1570 5 38

,,...И пак ще си сама, а ще е есен...“

 

И пак съм си сама. А пък е есен

и ,,р“-то в месеца в тила ми диша.

По-стръмен пътят стана.Не по-лесен.

Все бързам някъде...Работя...пиша.

 

Перчемът само леко посребрен е.

И всеки косъм бял, де беше черен,

една мечта е моя осланена...

Последният, признавам е от тебе.

 

Е, както пяхме в една стара песен-

косите, мили мой, ще си почерня.

Това поне сега е много лесно...

Мечтите? Не. На тях не ще посегна.

 

Нека останат бели! Идва зима,

ще свие студ. И като в стих банален

дори да липсваш ти, сняг пак ще има

и те ще бъдат в същата тоналност...

 

Не-е-е! Не мисли, че нещо ти се сърдя

и искам своя път да преобърнеш!

Макар,че есента ме следва твърдо,

а небосводът зиме ще посърне.

 

Със риск докато силите ми секнат

да си остана ничие момиче,

пред буквичката ,,р“ не ще да трепна.

И в сняг ще славя Бог, че днес обичах!

 

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.