Отиваш си и тихо ме прегръщаш.
А аз, облегнала глава на тишината,
ти търся път за следващото връщане.
И паля свещ. Да ти е светло по-нататък...
А светло ли ти беше с мен? Не казваш.
И вкопчила ръка във твойто строго рамо,
ще те излъжа (действа безотказно!),
че аз не съм от тия, дето правят драми...
Защото знам, че лошо си постелих.
Сам вятърът те кани в щедри сутрини
да гониш сънен слепите недели.
... А аз предложих трезвост и разсънване.