... И... после?
Аз бях замислила крачка по стръмния склон
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха
и звуците плътно смълчаха се,
създаде се миг изживян по-полека
и някак прошепна, че тясно е.
Ще помня аз винаги тази посока,
не хвърляй вълните си твърде високо,
не връщай на хората думите с точност,
зад всеки се крие неточна грамотност.
Аз бавна във смисъла, всичко отписала,
повярвах на частите истински
не защото не искам да Бъда наистина,
не защото ще бъде безсмислено...
а защото това е живота - единствено...
моментите в черния списък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина димова Всички права запазени
