10 февр. 2012 г., 19:25

... И... после?

1.3K 0 6

Аз бях замислила крачка по стръмния склон

и бързах да скрия немилия фон,

когато във него света се вдълба

за миг бе и той част от мойта съдба.

 

Студът се изхлузи през топлата дреха

и звуците плътно смълчаха се,

създаде се миг изживян по-полека

и някак прошепна, че тясно е.

 

Ще помня аз винаги тази посока,

не хвърляй вълните си твърде високо,

не връщай на хората думите с точност,

зад всеки се крие неточна грамотност.

 Аз бавна във смисъла, всичко отписала,

 повярвах на частите истински

не защото не искам да Бъда наистина,

не защото ще бъде безсмислено...

а защото това е живота - единствено...

моментите в черния списък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • знаете ли ?...дебилите нямат абстрактно мислене,но все пак са вменяеми,така че ако не можете да разберете стихотворението,поне можете да замълчите:Д
  • Северянин, и ти уцели някога в Добрич Румяна Веселинова и Камелия Кондова. Рядко си идат, но си струва, бацко.
  • И логопедът няма да свърши работа...
    Мда...
  • Абсолютна истина, Ина. Аз съм си виновен. Защото един голям наш творец вярно казваше, че не всяка поетическа урина става за анализ, но аз се опитах да помогна. Няма вече, обещавам!
  • Девойче, намери в Добрич Сашо Серафимов или Петранка Божкова, или Генчо Златев, помоли ги да ти помогнат. Това, което си написала, не само не е стих - то е безсмислица. Ако ще пишеш поезия - научи се как се прави това. При когото и да отидеш, кажи му, че аз го моля да се заеме с твоите неща, да ти даде "а, б" на стихописането. Надявам се с това да ти посоча пътя - нататък ще продължиш сама. Злобата е смешна и няма да реши проблемите ти. А те не са малко, повярвай!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....