И рече Бог
И рече Бог и сътвори Земята,
и я насели с птици, зверове,
със багрите омайни на цветята,
с води обилни и със снегове.
И завъртя я около оста ù,
и даде ù така и нощ, и ден,
и слънце да ù свети Той избра ù,
за да я топли в Космоса студен.
Така твори и умори се много
и седна да почине след това.
Творението си огледа строго,
доволен сведе старческа глава.
Хармония в творението свое
успокоен навсякъде видя.
Разбра, че всичко в тоя свят добро е
и тъй блажено в размисъл седя.
Но изведнъж с усмивчица лукава
към него ангел благ се приближи
- О, Господи, вечна е твойта слава,
но Ти на тварите я покажи!
Ако за тях останеш скрит, незнаен,
те няма да познават твоя лик,
а той така възвишен е, сияен
и отразява твоя дух велик!
Защо не сътвориш себеподобен,
та той да властва над Земята сам.
За тебе той да бъде вечен спомен
и волята Ти да налага там!
И рече Бог, че ангелът е прав
и сътвори човек по образ свой,
и вдъхна в него дух могъщ и здрав,
та тварите да управлява той!
* * *
Изминаха години от тогава
и дядо Господ дори не разбра,
че ангелът с усмивката лукава
със него пъклено се подигра -
че той бил пратеник на Сатаната,
за да руши хармонията на Земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
