Слънчев лъч
в тъмата блесна.
На мрака робата
от раз свали.
В този миг
слепеца стресна,
снежинка... бяла,
(как ли) го откри.
С нея вятърът
танго танцува.
Полите нейни
ще стопи.
Едно дете -
света бленува...
в две горещи,
майчини сълзи.
© Виолета Всички права запазени