28 нояб. 2023 г., 09:31

... И роди се ти

388 5 7

Слънчев лъч 
в тъмата блесна.
На мрака робата 
от раз свали. 
В този миг 
слепеца стресна,
снежинка... бяла, 
(как ли) го откри. 

 

С нея вятърът 
танго танцува. 
Полите нейни
ще стопи. 
Едно дете -
света бленува...
в две горещи,
майчини сълзи. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив нежен стих,поздрави !!!Ваялет!
  • Благодаря Ви, Младен, Дани, Ники.
  • Красиво и нежно е, Вили!
  • Прѐпълен с топлина е стиха ти, Вили! Поезията ти е струна! И знаеш ли, твоята дъщеричка е благословена да те има. Чети и, не спирай, децата имат неподозирани възможности.💖
  • Много ми хареса, Виолета, интонацията на стиха ти. Двете му части са в синтез. Детският блян, заключен в две горещи майчини сълзи, хармонира със:

    "слепеца стресна,
    снежинка... бяла,
    (как ли) го откри."

    И точно от тази хармония извира силно въздействаща поезия. Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...