28 нояб. 2023 г., 09:31

... И роди се ти

381 5 7

Слънчев лъч 
в тъмата блесна.
На мрака робата 
от раз свали. 
В този миг 
слепеца стресна,
снежинка... бяла, 
(как ли) го откри. 

 

С нея вятърът 
танго танцува. 
Полите нейни
ще стопи. 
Едно дете -
света бленува...
в две горещи,
майчини сълзи. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив нежен стих,поздрави !!!Ваялет!
  • Благодаря Ви, Младен, Дани, Ники.
  • Красиво и нежно е, Вили!
  • Прѐпълен с топлина е стиха ти, Вили! Поезията ти е струна! И знаеш ли, твоята дъщеричка е благословена да те има. Чети и, не спирай, децата имат неподозирани възможности.💖
  • Много ми хареса, Виолета, интонацията на стиха ти. Двете му части са в синтез. Детският блян, заключен в две горещи майчини сълзи, хармонира със:

    "слепеца стресна,
    снежинка... бяла,
    (как ли) го откри."

    И точно от тази хармония извира силно въздействаща поезия. Поздравявам те!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...