И с тебе
И с тебе всичко бе илюзия,
и с тебе всичко бе лъжа -
емоциите, суетата, нежното докосване,
смехът, въобръжаемите чувства, самотата.
Открадна ми последните надежди,
отне ми и последните мечти,
последните ми сили и стремежи,
последните ми рани отпреди.
Изпи ме цялата отвътре,
от всичко ме лиши,
душата сякаш ми изтръгна,
сърцето ми изпепели.
Не знам отново как ще се събирам,
не знам отново как ще се отдам,
дали изобщо ще ме има
и как ще съм отново "себе си"... не знам!
Ще те изстрадам - рано или късно,
но малко повече ще ме боли,
че дълго мисълта за теб ще ме разкъсва,
а споменът ще ме души!
© Албена Всички права запазени
Нямам думи