2.12.2012 г., 22:41 ч.

И се изправи... 

  Поезия
687 0 15

Страхът разкъса грубо

копринените дрехи на вярата.

Удари я и повали

в калта на неизбежното

и влезе -

нахален, необръснат

и нежелан.

Разтърси я до кости.

Посипа сол във всички рани

и в неродените.

И бликна мръсна кръв

на истината във вените.

После излезе -

горд, доволен, надут

и я изрита за пореден път.

И си отиде,

но тя остана -

разкъсана и гола,

ранена, но преродена.

Опита се отново да забрави

и се изправи...

 

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??