И се изправи...
Страхът разкъса грубо
копринените дрехи на вярата.
Удари я и повали
в калта на неизбежното
и влезе -
нахален, необръснат
и нежелан.
Разтърси я до кости.
Посипа сол във всички рани
и в неродените.
И бликна мръсна кръв
на истината във вените.
После излезе -
горд, доволен, надут
и я изрита за пореден път.
И си отиде,
но тя остана -
разкъсана и гола,
ранена, но преродена.
Опита се отново да забрави
и се изправи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Стойнева Всички права запазени
