Страхът разкъса грубо
копринените дрехи на вярата.
Удари я и повали
в калта на неизбежното
и влезе -
нахален, необръснат
и нежелан.
Разтърси я до кости.
Посипа сол във всички рани
и в неродените.
И бликна мръсна кръв
на истината във вените.
После излезе -
горд, доволен, надут
и я изрита за пореден път.
И си отиде,
но тя остана -
разкъсана и гола,
ранена, но преродена.
Опита се отново да забрави
и се изправи...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
