Страхът разкъса грубо
копринените дрехи на вярата.
Удари я и повали
в калта на неизбежното
и влезе -
нахален, необръснат
и нежелан.
Разтърси я до кости.
Посипа сол във всички рани
и в неродените.
И бликна мръсна кръв
на истината във вените.
После излезе -
горд, доволен, надут
и я изрита за пореден път.
И си отиде,
но тя остана -
разкъсана и гола,
ранена, но преродена.
Опита се отново да забрави
и се изправи...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
