2 dic 2012, 22:41

И се изправи... 

  Poesía
648 0 15

Страхът разкъса грубо

копринените дрехи на вярата.

Удари я и повали

в калта на неизбежното

и влезе -

нахален, необръснат

и нежелан.

Разтърси я до кости.

Посипа сол във всички рани

и в неродените.

И бликна мръсна кръв

на истината във вените.

После излезе -

горд, доволен, надут

и я изрита за пореден път.

И си отиде,

но тя остана -

разкъсана и гола,

ранена, но преродена.

Опита се отново да забрави

и се изправи...

 

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??