И се лее дъждът
И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири.
Премалели от жега, дори кормораните млъкнаха.
Само две-три вълни, лениво и тихо, сподириха
издълбаните в мокрия пясък преплетени стъпки.
И не спира дъждът, а от твоите устни пресъхвам,
като жар ме изгарят, горещи и търсещи, властни.
Вятър тих, срамежлив, зад дюните скрил се, въздъхна...
Ако плач е дъждът, то този плач, знам, е от щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
За мен е удоволствие, че ви е харесало.
