1.09.2009 г., 0:40 ч.

И се лее дъждът 

  Поезия » Любовна
648 0 9

И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,

По лицето ме гали, на шията нежно се спира,

(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса

и от мокрите ласки  дъхът ми във нега примира).

 

Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири.

Премалели от жега, дори кормораните млъкнаха.

Само две-три вълни, лениво и тихо, сподириха

издълбаните в мокрия пясък преплетени стъпки.

 

И не спира дъждът, а от твоите устни пресъхвам,

като жар ме изгарят, горещи и търсещи, властни.

Вятър тих, срамежлив, зад дюните скрил се, въздъхна...

Ако плач е дъждът, то този плач, знам, е от щастие.

 

 

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...там където дланта ти разсеяно мери ми пулса

    и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира...!!!

    Всъщност, бих го пейстнал цялото!

    Поздравления!!!
  • Хареса ми!
  • Прекрасен е твоят дъжд, нека винаги се лее над теб!
  • Благодаря, дами За мен е удоволствие, че ви е харесало.
  • Чудесно е, Ели! Чудесно е! Поздрави!
  • Прекрасно стихотворение!Дъждът може да означава и тъга и щастие, ние избираме какъв смисъл да му придадем.
  • Напевно, нежно, картинно. Поздрави!
  • Благодаря, Дора
  • Ако плач е дъждът, то този плач, знам, е от щастие

    Хубаво стихотворение, Ели! С есенен вече пулс
Предложения
: ??:??