И се лее дъждът
И се лее дъждът, като мокра завеса се спуска,
По лицето ме гали, на шията нежно се спира,
(там където дланта ти разсеяно мери ми пулса
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира).
Жаден, пясъкът пие на капките влажните дири.
Премалели от жега, дори кормораните млъкнаха.
Само две-три вълни, лениво и тихо, сподириха
издълбаните в мокрия пясък преплетени стъпки.
И не спира дъждът, а от твоите устни пресъхвам,
като жар ме изгарят, горещи и търсещи, властни.
Вятър тих, срамежлив, зад дюните скрил се, въздъхна...
Ако плач е дъждът, то този плач, знам, е от щастие.
© Ели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!
-
Прекрасен е твоят дъжд, нека винаги се лее над теб!
-
Благодаря, дами
За мен е удоволствие, че ви е харесало. -
Чудесно е, Ели! Чудесно е! Поздрави!
-
Прекрасно стихотворение!Дъждът може да означава и тъга и щастие, ние избираме какъв смисъл да му придадем.
-
Напевно, нежно, картинно. Поздрави!
-
Благодаря, Дора
-
Ако плач е дъждът, то този плач, знам, е от щастие
Хубаво стихотворение, Ели! С есенен вече пулс
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и от мокрите ласки дъхът ми във нега примира...!!!
Всъщност, бих го пейстнал цялото!
Поздравления!!!