И сетне
При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки!
Но всеки ужасен бокал,
донася ми жажда по-жежка,
донася ми само печал.
Преливат се в мътна стихия -
и спомен, и горест, и страст,
и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз.
А аз съм ръцете си тежки,
снагата, превита едвам,
току във водите се вглеждам
и сетне поглъщам се сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
