BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
14.04.2020 г., 20:18 ч.  

И сетне 

  Поезия » Друга
1358 8 7

При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.

Да пия водите ти тежки!
Но всеки ужасен бокал,
донася ми жажда по-жежка,
донася ми само печал.

Преливат се в мътна стихия -
и спомен, и горест, и страст,
и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз.

А аз съм ръцете си тежки,
снагата, превита едвам,
току във водите се вглеждам
и сетне поглъщам се сам.


 

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??