При тебе дойдох да умия
нозете си, тъмна река,
водите ти тъмни да пия,
превил уморена снага.
Да пия водите ти тежки!
Но всеки ужасен бокал,
донася ми жажда по-жежка,
донася ми само печал.
Преливат се в мътна стихия -
и спомен, и горест, и страст,
и колкото повече пия,
то толкоз по-малко съм... аз.
А аз съм ръцете си тежки,
снагата, превита едвам,
току във водите се вглеждам
и сетне поглъщам се сам.
© Александър All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
