...И ще нанижа с клин Полярната звезда...
Хей...
Заваля!
Ще закатеря планината,
Ще загриза гората рид по рид,
През локвите, реките и сланата,
От връх на връх...
А като стигна крайната скала на висината,
Ще продължа по шапките на облаците - над дъжда,
Ще вдишвам облачните пари,
И ще се пълня с лекота,
За да забивам във небето своите сечива,
Да се протягам към пътеките метеоритни,
Невидими във вечната, безкрайна тъмнина...
...И ще нанижа с клин Полярната звезда,
И като бесен на въжето ще се залюлея,
Смехът ми гръмък ще ехти над вас от нея,
За да примамя някоя прелитаща комета...
(самотните комети обичат да се смеят)
И с нея в слънчевия вятър да летя...
Да.
Така се случва,
Когато...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
