12.01.2016 г., 22:17 ч.

...И ще нанижа с клин Полярната звезда... 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
1198 2 4

Хей... 
Заваля! 

 

Ще закатеря планината, 
Ще загриза гората рид по рид, 
През локвите, реките и сланата,
От връх на връх... 
А като стигна крайната скала на висината, 
Ще продължа по шапките на облаците - над дъжда, 

 

Ще вдишвам облачните пари,  
И ще се пълня с лекота, 
За да забивам във небето своите сечива, 
Да се протягам към пътеките метеоритни, 
Невидими във вечната, безкрайна тъмнина... 

 
...И ще нанижа с клин Полярната звезда,  
И като бесен на въжето ще се залюлея,
Смехът ми гръмък ще ехти над вас от нея, 
За да примамя някоя прелитаща комета... 
(самотните комети обичат да се смеят)

И с нея в слънчевия вятър да летя...

 

Да. 
Така се случва, 
Когато...

© Боромир Всички права запазени

Приятели, отдавна не съм писал. Събирах впечатления. Преживявах. Любов, планини, светлина. Поздрави! :) Дано ви хареса.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ужасни термини...!!!
    "Ще вдишвам облачните пари,
    и ще се пълня с лекота,
    за да забивам във небето своите сечива.
    Ще се протягам към пътеките метеоритни,
    невидими във вечната, безкрайна тъмнина...

    ... И ще нанижа с клин Полярната звезда,
    и като бесен на въжето ще се залюлея,
    смехът ми гръмък ще ехти над вас от нея."
  • Хареса ми!!!
  • ... обърнала съм си шапката и събирам... дъжд, думи... опашки на комети... много хубав стих, както и всички твои.
  • Много ми хареса! Поздравления!
Предложения
: ??:??