И след мене знам ще има лято,
живота в своя ритъм ще си продължи,
не ще угасне ни слънце ни луната,
само морето ще се натъжи.
И вятъра не ще запее тъжна песен,
в прегръдка силна ще ме събере,
и ще ме посее в златна есен,
не в земята, а в звездното небе.
И вечерите в мрака ще изгрявам,
отново ще съм малкото дете,
ще светим силно двете с мама
ще бъдем заедно, ще сме добре.
© Мария Амбова Всички права запазени