Всеки твой жест ме разтапя отвътре,
като кубчета лед във гореща вода,
всяко малко внимание, всеки прилив на нежност
преобръщат света ми и оставят следа.
Няма нищо по-истинско от това да те гледам,
как протягаш ръце да превземеш света,
и далечен е погледът мил, пак вперен в тебе,
ще имам ли сили и подир теб да вървя.
Преминавам по пътища вече отъпкани,
всяка диря позната е, ала няма да спра,
виждам в тебе различно, виждам смисъл във всичко,
преминавам безмълвно и очаквам искра. ...