И светът пак се обърна
прескочикобила
по влажни друми.
Стадо бели коне
тича по листа,
умът ти е писта
и те излитат от нея.
Всички букви
по небето са пръснати
и земята все чака
под на твореца пръстите...
В чакане съмна.
Мисълта извървя
пътеката стръмна,
творецът се скри
и светът пак се обърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
