May 7, 2008, 4:44 PM

И светът пак се обърна

926 0 3
Красиви думи играят
прескочикобила
по влажни друми.

Стадо бели коне
тича по листа,
умът ти е писта
и те излитат от нея.

Всички букви
по небето са пръснати
и земята все чака
под на твореца пръстите...

В чакане съмна.
Мисълта извървя
пътеката стръмна,
творецът се скри
и светът пак се обърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...