И.Т.
1.2K
0
1
Видя ли те, не мода да се спра,
цял обсебил си ме ти.
И мисля как в омая на нощта
ще си правим добрини.
Как бавно и страстно ме целуваш
и всичко в мен гори,
как тялото ми ти милуваш,
как сърцето в огън пламти.
Как разтреперваш всичко в мен,
като че мечтая...
без теб светът ми е студен,
а с теб съм като в Рая.
И как телата се преплитат,
колко ни е хубаво на нас...
Душите ни сякаш политат,
а сърцата бият в захлас.
Бавно се сливаме ние,
всичко наоколо притихва...
Луната в тъмното се крие,
тайно ни гледа и се усмихва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Х-ва Всички права запазени
