Видя ли те, не мода да се спра,

цял обсебил си ме ти.

И мисля как в омая на нощта

ще си правим добрини.

Как бавно и страстно ме целуваш

и всичко в мен гори,

как тялото ми ти милуваш,

как сърцето в огън пламти.

Как разтреперваш всичко в мен,

като че мечтая...

без теб светът ми е студен,

а с теб съм като в Рая.

И как телата се преплитат,

колко ни е хубаво на нас...

Душите ни сякаш политат,

а сърцата бият в захлас.

Бавно се сливаме ние,

всичко наоколо притихва...

Луната в тъмното се крие,

тайно ни гледа и се усмихва.