28 мар. 2013 г., 22:13

И.Т.

1.2K 0 1

Видя ли те, не мода да се спра,

цял обсебил си ме ти.

И мисля как в омая на нощта

ще си правим добрини.

 

Как бавно и страстно ме целуваш

и всичко в мен гори,

как тялото ми ти милуваш,

как сърцето в огън пламти.

 

Как разтреперваш всичко в мен,

като че мечтая...

без теб светът ми е студен,

а с теб съм като в Рая.

 

И как телата се преплитат,

колко ни е хубаво на нас...

Душите ни сякаш политат,

а сърцата бият в захлас.

 

Бавно се сливаме ние,

всичко наоколо притихва...

Луната в тъмното се крие,

тайно ни гледа и се усмихва.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Х-ва Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...