15.12.2025 г., 6:55

И така?

61 1 2

Историята помни времена велики

в борба със кръв пропит ни е света

а има и борци такива, тихи

герои не пред буря, а след смъртта

Без речи сладкодумни

без призиви за мир

умело програмират своя личен мир

От Диоген до наше време

борба за истина делиме

загубили сме светлината от деня

с фенер я търсим през нощта

“Разделяй и владей“, това е старо мото

а истината е една, че бори се за своя кокал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • С благодарности за вниманиео,отделеноо време и разошния анализ,Младене Благодаря
  • Казала си големи истини в поетична форма, Руми. Поздравление!

    С финала си:

    "“Разделяй и владей“, това е старо мото
    а истината е една, че бори се за своя кокал."

    ми припомняш мисълта на Джон Лок: "Човек за човека е вълк!". Виждам как всичко това в днешно време се сбъдва повсеместно, напук на великите християнски ценности. И както много точно отбелязваш, днес не е времето на великите оратори и шумните герои, а на

    " борци такива, тихи
    герои не пред буря, а след смъртта.
    Без речи сладкодумни
    без призиви за мир",

    с една дума на скромните, деятелните и ненабиващите се в очи, които умело програмират не само личния си свят, но и целокупния. А съвременният Диоген с челник на главата търси Истината в смрачаващия се рязко свят, сякаш, за да ни припомни мисълта на Паскал:

    "Земята не е Отечество за Истината. Тя броди непозната между хората!"

    и мисълта на Хегел:

    "Единственият урок от човешката История е, че човечеството никога не си е извличало поука от Историята!"

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...