И тази нощ е тъй студена,
както вчерашната и утрешната може би.
И тази нощ все още душата ми е опетнена
от хилядите, безброй лъжи.
И тази нощ луната е пълна,
но сърцето ми все още е на две.
И тази нощ оказва се безсънна,
неразбираща плахо вдигам рамене.
И тази нощ потънах в спомени,
така красиви, но от тях боли.
И тази нощ всичките сълзи проронени
са думите неизречени и ми тежи.
И тази нощ за тебе мисля,
за нас, за мен и теб.
И тази нощ сърцето с крясък мислите ми пронизва,
че все още обича само теб.
И тази нощ пак те искам,
а вчера, спомням си, обещах,
че от утре за тебе спирам да мисля,
вярвайки, че те преодолях.
И тази нощ така си казвам
и утре може би ще е така.
И тази нощ осъзнавам,
че това утре няма да дойде и отново ще съм сама.
© Грета Ганчева Всички права запазени