Ох, какво да ти кажа...?

И ти си една вода ненапита,

една лъжа добре прикрита

и малка игличка в сърцето ми забита.

Нямам, нямам какво да ти кажа...

Имах много, ала смисълът изчезна.

И на тебе трябваше да се докажа,

и зарад тебе да прескоча бездна.

Стига! Приказките в книгите да си стоят.

Те помагат на децата по-добре да спят.

Аз в реалност заспивам и пак в същата се будя,

надежда след надежда убивам и да ти кажа -

вярата си и в тебе вече губя.

Остави. Исках мечтите си да оправдая,

моя приказка даже да напиша,

ала и ти бързо ми помогна за края

и вече за тебе със съжаление въздишам!