И ти си...
Ох, какво да ти кажа...?
И ти си една вода ненапита,
една лъжа добре прикрита
и малка игличка в сърцето ми забита.
Нямам, нямам какво да ти кажа...
Имах много, ала смисълът изчезна.
И на тебе трябваше да се докажа,
и зарад тебе да прескоча бездна.
Стига! Приказките в книгите да си стоят.
Те помагат на децата по-добре да спят.
Аз в реалност заспивам и пак в същата се будя,
надежда след надежда убивам и да ти кажа -
вярата си и в тебе вече губя.
Остави. Исках мечтите си да оправдая,
моя приказка даже да напиша,
ала и ти бързо ми помогна за края
и вече за тебе със съжаление въздишам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кръстева Всички права запазени
