Тъжен си- казах ти в онази нощ.
Да, така е... с болка ти изрече.
Знай, времето е лек и мощ,
и нека аз остана в него с тебе!
Замислен си- за минало и грешки,
назад не гледай знам, че те боли!
Така е, следват ни съдби човешки,
и често те разбиват нашите мечти.
Уплашен си- недей да се срахуваш.
Изправи се смело и махни с ръка!
И запомни! Ти още съществуваш!
Крачи, не спирай, имай си мечта!Объркан си- от многото въпроси,
отговор се крие в тъжното сърце,
потърси го, вярвам той ти носи
надежда, не я изпускай от ръце!
И всеки път, когато си замислен
Спомни си казаното... ти от мен.
Потупай се по рамото, кажи си:
"Знам... ще мине и утре е ден!"
© Людмила Нилсън Всички права запазени