И в този късен полузрак
И в този късен полузрак
Изгря луната с трепет плах,
въздишки тихи пак не спят...
В косите черни - звезден прах,
хиляда бездни ни делят...
И в този късен полузрак
отново стихове редя...
По него вехна пак и пак
и искам пак да се родя...
И таз' разлъка тъй тежи,
все с тайни клетви го зова...
Амур гръдта отново сви
и как боли, боли това...
Но блесне ли сред мрачина
на утрото светлика бял...
Знам - никой няма тук вина,
в живота туй е моят дял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
