И все да те чакам
Полека ме милвай, полека....
Тя, болката бавно минава
и светлата лунна пътека
единствена после остава.
Красиво шепни ми, красиво....
Перце съм във твоите длани.
С оранжево пламъче живо
трепери сега любовта ни.
Пак нежно целувай ме, нежно....
Аз искам докрай да усетя
стремително и неизбежно
желанието на ръцете ти.
Да стана спомен далечен.
Да светя щастливо във мрака.
Да бъда прекрасен и вечен
копнеж. И все да те чакам.....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
