И все пак...
Злобни редове, да, знам.
Да не си посмял да ме обвиняваш
и да се опитваш да ме върнеш там,
където късчета надежди си ми давал.
Остави ме, мили, да злобея,
да си измисля, че не те желая.
Да си тръгвам с достойнство не умея,
по-добре в омразата си да витая.
Ще пренапиша твоя пиедестал
като поредната си карикатура.
Тръгвай си, докато все още си цял.
Аз мога само слънцето да превръщам в буря.
24.07.2008г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
