Злобни редове, да, знам.
Да не си посмял да ме обвиняваш
и да се опитваш да ме върнеш там,
където късчета надежди си ми давал.
Остави ме, мили, да злобея,
да си измисля, че не те желая.
Да си тръгвам с достойнство не умея,
по-добре в омразата си да витая.
Ще пренапиша твоя пиедестал
като поредната си карикатура.
Тръгвай си, докато все още си цял.
Аз мога само слънцето да превръщам в буря.
24.07.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
