Злобни редове, да, знам.
Да не си посмял да ме обвиняваш
и да се опитваш да ме върнеш там,
където късчета надежди си ми давал.
Остави ме, мили, да злобея,
да си измисля, че не те желая.
Да си тръгвам с достойнство не умея,
по-добре в омразата си да витая.
Ще пренапиша твоя пиедестал
като поредната си карикатура.
Тръгвай си, докато все още си цял.
Аз мога само слънцето да превръщам в буря.
24.07.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
