И все пак ще боли!
Да те побъркам от любов,
това мечтаеш,
ще чуя твоя зов,
но ще боли това, да знаеш!
Дали съм само твоя, сега се чудиш.
НЕДЕЙ ТАКА,
себе си ще погубиш...
Едно свежо лято ти желаеш,
ела тогава да ме опознаеш,
Лудея се, викам на воля
и за милост никога не моля!
Сама определям съдбата,
която ми храни устата!
Мога да ти говоря лъжи,
но мога да бъда и мила, ПОМНИ!
... Ей с такива думи
започна всичко между нас!
А сега "Прости ми"
шепнеш с твоя нежен глас...
Всяка хубава девойка
искаш я за своя бройка,
ала стана тя една
много заплетена, объркана игра.
Уж съм с теб за забава,
но твоя поглед ме подлудява...
И както се казва...
Всяка хубава мома,
ще е с тебе само месец-два.
И после ще те видя как не харчиш сили,
говориш думи безкрайно мили
и се кълнеш в любовта вечна,
на приятелката си далечна,
защото за тебе това ще съм вече.
Искам да ме гледаш отдалече,
да четеш в очите ми гняв
и нова любов по профила ми ляв...
Направи ме различна,
бях непосилна да обичам,
а сега съм си пак така,
дори влюбена, разбитата душа,
носи само гняв, тъга
и за отмъщение мечта!
P.S. И все пак казах ли ти, че ще боли.
Мисля, че наистина е така, щом за мене плачеш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
