LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
15.07.2007 г., 11:12 ч.

И все така било е 

  Поезия
573 0 19

Денят се стапя, иде мрак
пред портата на селската ми къща,
годината оставя своя знак
на челото ми в следващата бръчка.


Притихва селото, а там
тревога от прозорците наднича,
все утрешният залък неголям
пред стъпките ни уморени тича.


И дращи ни по босите крака
борбата със нелеката ни участ,
от ранно утро, та до късен мрак
полето тъжните ни песни слуша.


И все така било е. Откога?
Дори и нашите предци не помнят,
тук всяка нощ огромната луна
за приближаващия край напомня.


А вгледаме ли се във детските очи
с надеждата за по-добро начало –
все по-жестоко ни боли
за нашето потомство младо.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей,Дари.Носталгията е силно чувство, което те тегли неудържимо.
    Поздрав!
  • Поздравления за чудесния стих, Роси!!!
    Губиш се, скиташ някъде...
  • Здравей,Анета! Радвам се,че си усетила атмосферата на текста, а това го може само този,който се е сблъскал с тази реалност!Благодаря ти за коментара!
  • И красиво, и нежно, и тъжно, и...
    Колко много чувства си събрала в този стих, Роси!
    Благодаря ти, че ме накара да го усетя със сърцето си!
    А за децата ни - аз вярвам, че ще бъдат по-щастливи!
    Нека всички повярваме в това!
    Поздрави и се радвам, че се завърна!
  • Да,Анета...Животът в селата е различен от този в градовете! Благодаря, че прочете!
  • Тъга и някаква носталгия се носи над селото ...
    Много успешно рисуваш с думи Роси.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей,Ласка! Представена е една реална селска картина! Поздрав!
  • Хубаво си обрисувала нерадостната картина!
    Поздрав!
  • Благодаря ти русокоске!
  • Много хубав стих, Роси - емоционален! Поздрави!
  • "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог" -обаче това май не важи за бългъринът.Благодаря ти за коментара,Краси!
  • Здравей,Злати!Радвам се да те видя!
  • Много ми хареса стиха ти, Роси. Най-искрени поздравления.
  • Здравей,Галя!
    Радвам се,че намина!
  • Поздравления за чудесният стих,Роси!
  • Здравей,Пети!Винаги съм била с вас!Прегръдка и от мен!
  • За съжаление си прав, Ванилин и не защото очите гледат навън, а затова защото веднъж попаднали там те губят връзката с българското, а още по-жалкото е,че го правят по собствено желание.Но не можем да отречем,че те са прави, защото светът им предоставя нормално съществуване!Благодаря ти за коментара!
  • Роси, прекрасен стих!
    Радвам се, че отново си сред нас!
    Бях се затъжила...
    Прегръщам те!
  • Като се отворят добре тези очи, Росица, гледат навън, към останалия свят, за съжаление!... Ако някой ден България попадне на добри управници, може и да започнат да се връщат... Поздрави от мен!
Предложения
: ??:??